Всички видове заеми в България – кредит, лизинг, ипотека, фирмени и т.н. от кредитна карта до лихвар: плюсове, минуси и капани

Какъв заем да избера?
Този въпрос си задават хиляди българи всеки месец – независимо дали става дума за ипотечен кредит, потребителски заем, лизинг за кола, бърз онлайн кредит, фирмен заем, овердрафт, кредитна карта, кредит за ремонт, заем за телефон, заем без трудов договор, или дори пари на заем от лихвар.

В България има над 15 различни начина да вземеш пари назаем – с или без банкова история, с или без обезпечение, с различни лихви, такси, срокове и скрити рискове. Проблемът е, че много хора влизат в подобна схема без да знаят какво подписват. През последните години „тегленето на кредит“ се превърна в национален спорт. Една част от хората имат реална нужда от подобна крайна мярка, но има и доста, които нямат никакви спешни и наложителни нужди за подобна стъпка.

В тази статия ще разгледаме всички основни видове заеми в България, ще обясним как действат, какви плюсове и минуси имат, за кого са подходящи и най-важното – какви са капаните, които никой не ти казва предварително. Ще научиш разликата между лизинг и потребителски кредит, между фирмен и личен заем, кога да избягваш кредитни карти и защо „бързият кредит“ може да ти съсипе не само финансите, но и бъдещето.

Ако обмисляш заем – тази статия е за теб.

Какви са всички видове заеми в България?

Пазарът на кредити в България предлага огромно разнообразие от възможности – от напълно легални банкови продукти до неофициални заеми „на ръка“. Когато говорим за всички видове заеми, е важно да разграничим кои са безопасни и регулирани от закона, и кои крият сериозни рискове.

Българите търсят кредит не само за покупка на жилище или кола, но и за все по-битови нужди:

• За стоки – покупка на техника, мебели, телефони
• За училище – в началото на учебната година, когато разходите растат
• За море – за лятна почивка или пътуване
• За покупки и кредит за пазаруване – особено около празници или промоции

На другия край са заемите без трудов договор, заеми с лоша кредитна история, или дори заеми срещу запис на заповед, които се сключват „на доверие“ и често извън какъвто и да било банков контрол.

В тази статия ще разгледаме всички видове заеми, които се предлагат в България – по закон, по договор, по принуда. Ще разбереш как работи кредитът, кога си струва лизинг, кои са капаните при бърз заем, и защо да се пазиш от оферти „до заплата“. Ще видим също какво реално представлява заем с ипотека, какви алтернативи има фирменият заем, и какви са последствията, ако вземеш пари от частен лихвар.

Ако обмисляш да теглиш пари – независимо дали ще е лизинг, банков кредит, заем без доказани доходи или дори заем срещу залог – тази статия ще ти покаже истината.

Макар много хора да се фокусират само върху официалните проценти на поскъпване, истинският проблем за бюджета често е скритата инфлация – онзи невидим натиск, който се усеща всеки път, когато купуваш същите неща, но за по-малко получаваш. Ако искаш да разбереш как работи този механизъм и как те засяга дори когато не го осъзнаваш, прочети нашата пълна статия тук → Скрита инфлация: как ни обедняват без да го разберем.

Най-разпространените кредити от банки – сигурни, с договор и ясен лихвен процент

Когато говорим за всички видове заеми, първата и най-сигурна категория са класическите банкови кредити. Те се отпускат от лицензирани институции, имат фиксирани условия, ясна лихва и защита по закон. Ето кои са най-често използваните:

Потребителски кредит

Това е най-популярният вид заем в България. Използва се за всякакви цели – ремонт, покриване на текущи нужди, консолидация на други заеми, дори кредит за море или кредит за училище.

• Размер: обикновено от 1000 до 50 000 лв.
• Срок: до 10 години
• Изисква се: доход, трудов договор и понякога поръчител
  ✅ Предимство: добри лихви, голям избор
  ❌ Недостатък: труден за получаване без стабилен доход

Кредитна карта

Форма на револвиращ кредит, при която имаш лимит, който може да използваш многократно.

• Лимит: от 500 до 10 000 лв.
• Лихва: висока, 16–20% годишно
• Често се използва като кредит за пазаруване или кредит за покупки

✅ Предимство: гъвкавост, наличност по всяко време
❌ Недостатък: скрити такси, високи наказателни лихви

Ипотечен кредит

Най-големият и дългосрочен кредит – за покупка на имот или жилище.

• Размер: до 90% от стойността на имота
• Срок: до 30 години
• Изисква се: стабилни доходи, трудов договор, понякога поръчител
  ✅ Предимство: най-ниска лихва от всички видове заеми (от 2.5% годишно)
  ❌ Недостатък: дългосрочен ангажимент и риск от загуба на имот при неплащане

Овърдрафт

Допълнителен кредит по банковата ти сметка – можеш да харчиш пари, които реално нямаш.

• Размер: обикновено 1–3 заплати
  ✅ Предимство: удобство при спешни нужди
  ❌ Недостатък: висока лихва и автоматично теглене

Кредит за стоки / кредит за пазаруване

Това е специален заем отпуснат чрез магазин или търговска верига, за покупка на телевизор, лаптоп, смартфон, мебели и др.

• Често се рекламира с „0% лихва“, но има скрити такси
• Подписваш лизинг, а не винаги реален банков кредит

✅ Предимство: лесно се одобрява
❌ Недостатък: подвеждащи условия, неясни клаузи

Кога банковият заем е добър избор?

Банковият кредит е най-подходящ при:

• доказан доход
• нужда от по-голяма сума
• дългосрочна инвестиция (ремонт, жилище, кола)
• възможност за разумно погасяване

📌 Важно: Дори при най-законните опции, кредитът е дълг. Прочети всички условия, особено ако подписваш лизинг, ипотека или договор с плаваща лихва.

Небанкови заеми – бързи кредити, онлайн кредити, кредити без трудов договор

⚠️ Когато нямаш време или документи: заемите от небанкови фирми

Не всеки има постоянна работа или добра кредитна история. Точно затова в България процъфтява пазарът на небанкови кредити – те са по-достъпни, но и по-рисковани. Част от хората дори не осъзнават, че подписват лизинг, а не реален кредит.

Бърз кредит

• Най-разпространената форма на всички видове заеми извън банките
• Сума: от 100 до 5000 лв.
• Срок: от 15 дни до 2 години
• Изисквания: често само лична карта
• Одобрение: до 15 минути

✅ Подходящ при спешна нужда (здраве, ремонт, неочакван разход)
❌ Капан: месечната лихва може да е 5–15%, което прави над 100% годишно

Онлайн кредит

• Сходен с бързия, но процесът е изцяло през интернет
• Снима се лична карта, изпраща се заявка, подписваш дистанционно
• Среща се често като кредит за училище или кредит за море, заради удобството

✅ Без ходене по офиси, зает за 24 часа
❌ Рискове: фалшиви сайтове, измами, скрити лихви, автоматично удължаване

Кредит без трудов договор

• Тези всички видове заеми се предлагат основно от фирми с по-свободни условия
• Одобрение дори без доказани доходи
• Обикновено се иска човек за контакт или поръчител

✅ Предимство: достъпност
❌ Опасност: завишена лихва, риск от натрупване на просрочия, включване в ЦКР

Кредит за фирма от небанкова институция

• За малки и средни бизнеси, често стартиращи
• Лесно се отпуска, но лихвите са високи
• Среща се под формата на лизинг за техника или обзавеждане

✅ Подходящ при нов бизнес
❌ Рискове: ако не върви бизнесът, дългът си остава

Внимавай за следните капани при небанковите заеми:

• Автоматично подновяване на договора всеки месец
• Такси за „удължаване“ или „обработка“
• Изключително високи ГПР (годишен процент на разходите)
• Агресивни методи за събиране при просрочие

Лизинг – покупка на изплащане, но с уловки

Лизингът е един от най-популярните алтернативни форми на финансиране, особено за автомобили, техника, обзавеждане и дори мобилни устройства. Макар формално да не е заем, той практически действа като кредит – получаваш стока срещу месечна вноска, но собствеността си остава на лизингодателя, докато не изплатиш всичко.

Плюсове:

• Не се изисква цялата сума накуп – подходящо за скъпи покупки.
• Възможни са гъвкави срокове – от 6 до 72 месеца.
• Понякога няма оскъпяване при „0% лизинг“ кампании.

Минуси и капани:

• Стоката не е твоя до пълното изплащане – можеш да я изгубиш при забавяне.
• Високи такси при просрочие, както и наказателни лихви.
• Често включени допълнителни застраховки и скрити условия.

Кредити за физически лица със специфична цел

Това са заеми, насочени към конкретни нужди – не са отделна категория според закона, но се предлагат с опростени процедури и целева насоченост.

Най-често срещаните са:

• Кредит за стоки / пазаруване: сключва се на място в магазина – за телефони, телевизори, перални и др.
• Кредит за ремонт на жилище: често се предлага с по-ниска лихва от стандартен потребителски заем.
• Кредит за обучение: покрива такси за университет, езикови курсове, частни уроци.
• Кредит за море / почивка: краткосрочен заем за пътуване и ваканции.
• Кредит за първокласници / училище: нарастващ интерес в края на лятото – пазарува се всичко за началото на учебната година.

Плюсове:

• Одобрение в рамките на 24–48 часа.
• Фиксирани месечни вноски.
• Възможност за изцяло онлайн кандидатстване.

Минуси:

• Много често хората се изкушават да теглят за несъществени нужди.
• По-висока лихва от класическите банкови кредити.
• Някои от кредитите се предлагат от небанкови дружества без ясно описание на таксите.

Фирмени кредити и заеми за малък бизнес

Бизнес кредитите са насочени към юридически лица – ЕООД, ООД, еднолични търговци, земеделски производители и др. Те могат да бъдат както инвестиционни, така и оборотни, а някои са специално създадени за стартиращи фирми.

Основни видове:

• Кредит за оборотни средства – използва се за закупуване на стока, материали, покриване на текущи разходи.
• Инвестиционен кредит – за покупка на техника, машини, обзавеждане, офис, сгради.
• Лизинг за фирми – най-често за автомобили, оборудване или индустриални машини.
• Кредит с гаранция от Фонда на фондовете или ЕС – предлага се от някои банки с облекчени условия за стартиращи бизнеси.

Какво трябва да знаеш:

• Изисква се финансова история, обороти, понякога и обезпечение.
• За стартиращи бизнеси условията са по-трудни.
• Възможност за рефинансиране на съществуващи задължения.

Важно: При някои програми за субсидии, като ПРСР или НПДЗ, е възможно да се комбинира банков кредит с европейско финансиране.

Кредити срещу залог, запис на заповед и неформални заеми

Когато нямаш достъп до банкови или небанкови институции – липса на трудов договор, лоша кредитна история или спешна нужда – се стига до по-рискови варианти, които крият сериозни капани.

Кредит срещу залог:

• Дават се пари срещу ценности – злато, техника, автомобил, дори имот.
• Най-често това са заложни къщи или фирми с лиценз.
• Лихвите са високи – често между 3% и 10% месечно.
• При неплащане – губиш залога, понякога и без предизвестие.

Запис на заповед:

• Частни заеми, при които подписваш документ, че дължиш пари, които могат директно да се изискат от ЧСИ.
• Изключително рискови – няма фиксирана лихва, няма защита.
• Много често използвани от лихвари или „инвеститори“.

Неформални заеми (сив сектор):

• Пари „на ръка“ – от познати, „инвеститори“, съседи, групи в интернет.
• Няма договор, често има насилие при забавяне.
• Абсолютно нерегулирани – няма към кого да се оплачеш при измама или натиск.

Заключение: Всеки кредит срещу залог или без договор крие сериозни рискове – загуба на имущество, завишени лихви, съдебни последствия. Използвай само при крайна необходимост и с пълно разбиране на последствията.

Специални кредити за ежедневни и сезонни нужди

В последните години все повече хора прибягват до кредити не само за автомобил или жилище, а и за най-обикновени нужди от ежедневието. Това са най-масовите примери, които все по-често се финансират с кредит, особено от небанкови институции.

Кредит за пазаруване (стоки на изплащане):

• Дават се на място в магазина – техника, мебели, дрехи.
• Често с 0% лихва за първите месеци, но с високи такси.
• Много хора вземат без да осъзнаят реалната крайна сума.
• Популярен при телефони, лаптопи, телевизори.

Кредит за училище или началото на учебната година:

• Родители теглят малки суми за дрехи, обувки, тетрадки.
• Често до 500 – 1000 лв. със срок до 3 месеца.
• Използват се и при записване в частни училища или уроци.

Кредит за море или празници:

• Бързи кредити за ваканции, подаръци, Нова година.
• Предлагат се целогодишно, но особено агресивно преди празници.
• Погрешно се възприемат като „безобидни“, но често са с лихви 30–50% годишно.

Важно: Тези кредити създават усещане за „лесни пари“, но могат да доведат до натрупване на дългове. Винаги пресметни пълната стойност и възможността си за връщане преди да вземеш дори малък заем.

Видовете заеми и форми на задлъжняване в България – таблица с кратко обяснение

Най-честите причини за заем в България

В България хората най-често теглят заем, когато им се наложи да направят по-голяма покупка или инвестиция, която не могат да покрият със собствени средства. На първо място по честота са жилищните заеми – хората търсят ипотека, за да закупят първо жилище, да се преместят в по-голям дом или да финансират строителство. Тези заеми обикновено са с най-нисък лихвен процент, най-дълъг срок и най-стриктно регулирани условия.

На второ място са автомобилните заеми – хората теглят пари, за да си купят нова или втора ръка кола, често чрез лизинг или стандартен потребителски заем. Финансирането на автомобил обикновено е с по-кратък срок от ипотеката, но с по-висока лихва.

Третата най-популярна група включва заеми за потребление – покупки на техника, мебели, услуги, ремонти, образование или дори почивки. Става дума за стандартни потребителски заеми, кредити за стоки на изплащане, кредитни карти и финансиране от търговски вериги.

Но когато възможностите липсват – липсва постоянен доход, трудов договор или добра кредитна история – хората се насочват към бързи заеми, онлайн финансиране и небанкови кредитори, които отпускат суми срещу лична карта, с минимална проверка. За съжаление, това често води до задлъжнялост, високи лихви и влизане в спирала от кредити за покриване на други заеми.

При най-рисковите случаи се стига и до сивия сектор – „инвеститори“, лихвари, заеми срещу запис на заповед или залог. Някои хора дори теглят такива заеми с идеята да се скрият и да не ги погасяват, но това води до сериозни последици и за двете страни – както заплахи и насилие от страна на нелегалния кредитор, така и съдебно преследване и запор от страна на длъжника.

Затова е важно винаги да се обмисля внимателно какъв заем се тегли, от кого и при какви условия – защото последствията не са само финансови.

Много хора изобщо не разбират какво реално изплащат, когато вземат пари на заем. Именно затова е важно да знаеш какво представлява сложната лихва – тя може да увеличи значително общата сума, която дължиш, особено при дългосрочни задължения. За да избегнеш капаните на лихвените натрупвания, виж подробно обяснение тук → Какво е сложна лихва и защо трябва да те интересува.

Заем за ремонт, покупки и… глупости?

Когато говорим за всички видове заеми, няма как да не обърнем внимание и на онези, които хората теглят не защото се налага, а защото така им е по-лесно. Един от най-честите примери е финансирането на домашен ремонт – не става дума за спешен теч или срутена баня, а за нова кухня „по желание“, защото старата вече ни е омръзнала, гранитогрес за балкона или луксозни мебели на изплащане, че да може комшиите да ни мислят за много успешни хора. Подобно е и при покупките на техника и услуги, които често биха могли да се отложат, а не да се вземат на вноски с оскъпяване.

Истината е, че днес всеки втори търговец или оператор предлага удобни схеми за разсрочено плащане – без реална проверка на доход, без реална нужда. Така се стига до абсурдната ситуация, в която телефон за 1800 лв се купува с 3 години „внимателно обмислени“ вноски, а най-лошото – има хора, които буквално са търсили финансиране, за да играят в казино или да залагат онлайн. Това вече не е липса на отговорност, а тотално отсъствие на финансова грамотност.

Истински разумният човек прави разлика между необходимост и каприз. Ако парите не стигат – не се теглят наготово, а се търси начин да се изкарат с труд, знания и усилие. Много по-достойно е да си изкараш с пот няколко стотачки, отколкото да разчиташ на поредния „лесен заем“, който ще ти върже ръцете за месеци напред.

Заемането на средства трябва да е само краен ход, не начин на живот. Ако причината за вземането на такъв е нов айфон, скука или „ей така, защото всички го правят“, значи проблемът не е в липсата на пари – а в начина на мислене. Всеки, който иска да разбере кои са всички видове заеми, трябва първо да се запита дали изобщо има нужда от тях.

Заемите не са враг – но не са и приятел

Наличието на дълг не е задължително лошо нещо. Има моменти, когато ползването на финансиране е логично и дори необходимо – като например при закупуване на жилище, инвестиция в собствен бизнес или наложителен здравословен разход. В такива случаи ползването на средства отвън може да се приеме като инструмент за развитие, а не като бреме.

Но заемите стават проблем, когато се използват за покриване на капризи, моментни желания или – още по-лошо – за задоволяване на чужди очаквания. Да се вземе на изплащане нов телефон, екскурзия или поредната техника „за да не изоставаме от другите“ е път към личен срив, а не към по-добър стандарт.

Ако човек все пак реши да прибегне до външно финансиране, от решаващо значение е дисциплината. Всеки месец трябва да се планира с точност – колко влиза, колко излиза, какво остава. Воденето на бюджет, контролът върху импулсните покупки и ясното съзнание за сроковете на погасяване могат да спасят не само семейния баланс, но и психичното спокойствие.

От друга страна, най-сигурният начин никога да не изпаднеш в нужда от заем е да живееш под възможностите си. Това не означава лишение, а разум. Избягвай месечни ангажименти, които ти връзват ръцете. Изграждай спестявания – дори и малки, но редовни. Инвестирай в умения, които могат да ти носят доход, а не в стоки, които губят стойност още щом ги изнесеш от магазина.

Истинската финансова стабилност не идва с пари назаем – тя идва с навик да мислиш за утре, днес.

Източници и други връзки

Закон за потребителския кредит – урежда изискванията към договорите, информацията за лихви и такси, правата на потребителя за отказ и предсрочно погасяване и извънсъдебни процедури
https://www.mi.government.bg/file/2015/07/zakon_za_potrebitelskiq_kredit-2024.pdf

Закон за задълженията и договорите – чл. 240 ЗЗД – урежда общия договор за заем: заемодателят предава пари, заемателят е длъжен да ги върне в същия вид
https://advokatatanasova.com/заем/

Решение по Гражданско дело № 287/2021 – заем в размер на 26 186 лв., невърнат, ищецът претендира и възстановяване на законна лихва
https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=cHEMFN6ydVpD2rOE9HLtgg%3D%3D

Решение по Гражданско дело № 427/2020 – договор от 2010 г. за заем 29 900 лв., невърнат, съдът осъжда размера плюс разноски
https://ecase.justice.bg/api/file/download/ab272338-3c00-4524-ac71-3704dce82216